вторник, 30 януари 2018 г.

От 01.01.2018 г. не се подава уведомление при липса на промяна в подлежащите на деклариране условия на труд


 
  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) напомня, че от 01.01.2018 г. не се подават уведомления за неподаване на годишна декларация по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условията на труд, когато няма промени в подлежащите на деклариране обстоятелства. Това задължение отпадна със законодателни промени, обнародвани в бр. 97 на Държавен вестник от 05.12.2017 г., като част от изпълнението на програмата на правителството за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите. От началото на годината е заличена и административната услуга на ИА ГИТ за подаване на уведомленията, поради което подадените такива от началото на годината ще бъдат приемани само за сведение.
Остава задължението да бъдат подавани декларации от новосъздадени предприятия, както и от предприятия, при които към 31 декември на предходната година има промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране. Декларациите се подават в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието до 30 април.
На сайта на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в рубриката „Административно обслужване“, http://www.gli.government.bg/page.php?c=9, са публикувани подробни указания относно попълването и подаването на декларацията, включително и по електронен път. За улеснение на потребителите е публикувано и видео за конфигуриране на Java за работа в портала за електронни административни услуги на ИА ГИТ.


петък, 19 януари 2018 г.

До 31 януари тази година самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, напомнят от НАП. Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.
Самоосигуряващите се лица  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).
Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.
В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

неделя, 7 януари 2018 г.

Увеличава се осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с общо един процент, разпределен както следва: 0.56% за работодателя и 0.44% за работника. Увеличава съответно размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на морските лица. Останалите осигурителни вноски се запазват.
Увеличава се минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии средно с около 6.8%. Виж МОД 2018.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се променя на 510 лв. Отпада диференцираният минимален месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход.
Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 на 350 лв.
Запазва се максималния месечен размер на осигурителния доход от 2600 лв.
Увеличава се месечния размер на минималната заплата за страната (МРЗ) от 460 лв. на 510 лв.
За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху 255 лв.(промяна)
За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 510 лв. (промяна)
Променят се вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест“ (ТЗПБ) по групи основни икономически дейности, при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж ТЗБП 2018.
Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС), като максималният размер на обезщетението се увеличава на 1300 лв.
Подоходните данъци на физическите лица се запазват
Запазва се данък върху доходите на физ. лица за 2018 г. – 10 %
Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
1. с 60% за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
2. с 40% за:
а) доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство;
б) авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;
в) доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
3. с 25% за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Запазват се данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност
Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Обезщетения
Увеличава се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – от 7.20 лв. на 9 лв. и се определя максимален размер – 74.29 лв.
Увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – от 340 лв. на 380 лв.
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
  • временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
  • безработица – 24 календарни месеца;
  • бременност и раждане – 24 календарни месеца;
  • трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.
Отпада възможността за получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението.
Променят се изискванията за право на парично обезщетение за безработица. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Променят се изискванията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
Увеличение при детските, разширен обхват на получаващите ги 
(чл. 63 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г.)
(1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 450 лв.
(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 400 лв.
(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е от 400.01 лв. до 500 лв. включително.
(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:
  1. за семейство с едно дете – 40 лв.;
  2. за семейство с две деца – 90 лв.;
  3. за семейство с три деца – 135 лв.;
  4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.
(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.
(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.
(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.
(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 150 лв.
(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е, както следва:
  1. за първо дете – 250 лв.;
  2. за второ дете – 600 лв.;
  3. за трето дете – 300 лв.;
  4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.
(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 100 лв.
(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.
(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 100 лв.
(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 1200 лв. за всяко дете.
(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 2880 лв.
(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е, както следва:
  1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;
  2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;
  3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е, както следва:
  1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;
  2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;
  3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
Пенсии
Определя се минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2018 г., както следва:
  • от 1 януари до 30 юни – 200 лв.;
  • от 1 юли до 31 декември – 207.60 лв.
Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд.
От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,169 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
От 1 юли 2018 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,169.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв. източник:.kik-info
 Последните промени в Търговския закон предвиждат предприятие, в което има наети работници или служители, да може да се прехвърли, само след като бъдат изплатенидължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите. 
От 31.03.2018 г. Главната инспекция по труда ще може да започва процедура по несъстоятелност, ако не са изплатени заплатите за повече от два месеца на повече от 1/3 от работниците в предприятието.
Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието. Ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията.
Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Източник :kik-info

събота, 2 декември 2017 г.

До 15 декември можем променим авансовия корпоративен данък за 2017 г. без лихви

До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2017 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2017 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските. 
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки. 
В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски. 
Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?
Лихви ще се дължат:
За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;
За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски
Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?

Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.


Инфо Компас 

неделя, 19 ноември 2017 г.

От 20 ноември, пчеларите кандидатстват за помощ de minimis в размер до 15 000 евро

От 20 ноември до 1 декември 2017 г. пчеларите могат да подават заявления за държавна помощ de minimis в областните дирекции на ДФЗ-РА. Бюджетът на помощта е 2 400 000 лева. Това реши УС на ДФЗ на свое редовно заседание на 13 ноември 2017 година.
  Подпомагане ще получат пчелари с между 20 и 200 пчелни семейства включително. Тези, които отглеждат над 200 пчелни семейства могат да се включат в държавната помощ само за първите 200. Финансовата подкрепа е част от годишния разход за подхранване на пчелно семейство и има за цел да компенсира направените от пчеларите разходи за зазимяването и за справяне с последствията от неблагоприятните климатични условия, довели до ниски добиви на пчелен мед.
  Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин, както и за едно и също предприятие по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро (29 337.45 лв.) за период от три данъчни години (2015 г.– 2017 г.). Размерът за подкрепата на пчелно семейство ще бъде определен след приема на заявления за кандидатстване.
  Помощта се предоставя на земеделски стопани, занимаващи се с първично производство на селскостопанска продукция – физически лица, еднолични търговци, юридически лица и кооперации, отглеждащи пчелни семейства, които трябва да са регистрирани земеделски стопани до 29.09.2017 г., по реда на Наредба № 3 от 1999 г.
   Срокът за изплащане на помощта е до 18 декември 2017 г. Още информация за помощта de minimis за пчелари може да откриете на сайта на ДФЗ.

сряда, 15 ноември 2017 г.

Мерки срещу хакерски атаки и компютърни вируси

Тази седмица за пореден път сме подложени на хакерски атаки чрез имейли. Този път атакуващите използват името на известна фирма за бързи кредити. Имейлът е на български език и звучи сравнително достоверно, подтиквайки да отворите прикачен файл, който съдържа много опасен вирус. Вирусът извлича от Вашия компютър информация за банкови сметки и пароли в различни приложения и сайтове. Нападнати са стотици хиляди български потребители. По данни на ГДБОП атаката идва от бивша съветска република, извън Европейския съюз, покровителствана от съответната държава. Повече за това може да намерите в интервюто с Явор Колев от „Компютърни престъпления“ към ГДБОП във видеото тук.
Вероятно подобни атаки ще зачестят, затова обобщихме няколко полезни съвета за предпазване, при получаване на имейли или работа с електронен подпис.
Проверка на реалния имейл на подателя
Имейли, които съдържат прикачени файлове, трябва да се отварят само след внимателна проверка на реалния подател. Бъдете особено внимателни с имейли, които изглеждат изпратени от НАП, банки, институции и големи или известни компании.
Важното е да проверявате не името, което се вижда от писмото, а реалния имейл на подателя. Това става, когато отворите писмото, преди да кликате върху какви и да е прикачени файлове или линкове, да погледнете горе в писмото самия реален имейл на изпращача. Внимание: Хакерите са много изобретателни и понякога поставят имейл на институция в самото име, а реалният имейл на хакера стои зад него.
Проверка на реалния линк от писмото
Преди да кликнете върху линк, задръжте мишката върху него. И програмата ще Ви покаже реалния сайт, към който води въпросният линк.
Проверка на реалния сайт
Преди да въвеждате където и да било потребителско име или парола, се уверете, че се намирате на правилния сайт. Това става като погледнете в адрес бара на браузера си и установите на кой сайт сте.
Имейл, който съдържа прикана за подмяна на парола или пререгистрация, без да е поискана от Вас, вероятно е ”fishing” – измамен сайт, копие на оригиналния, създаден цел да открадне името и паролата на получателя в даден сайт.
При работа с електронен подпис
Не оставайте електронен подпис, включен в компютъра, когато не го използвате. Тоест, когато работите с електронен подпис, винаги след приключване на работа трябва да го изваждате от компютъра.
При работа с онлайн банкиране
Не оставайте отворен достъпа до онлайн банкирането. Тоест, когато работите с онлайн банкиране, винаги след приключване излезте, и то с ИЗХОД, от банкирането. Не "излизайте" със затваряне на браузера или страницата от браузера.
Актуална антивирусна програма
И не на последно място –  винаги актуализирайте антивирусната си програма своевременно.

източник:www.kik-info.com

От 01.01.2018 г. не се подава уведомление при липса на промяна в подлежащите на деклариране условия на труд

    Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) напомня, че от 01.01.2018 г. не се подават уведомления за неподаване на г...